ХОМЕОПАТИЯ
Хомеопатията представлява метод на лечение на природна основа, съобразен с факта, че всеки от нас представлява живо същество, уникално със своята индивидуалност и личностни характеристики, със свой ритъм на живот и работа и със собствена обкръжаваща среда. За основоположник на хомеопатията като метод на лечение се смята немският лекар САМЮЕЛ ХАНЕМАН (1755 – 1843 ), виден токсиколог и химик, работил в университета в Лайпциг. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил , че веществата , които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия ( homeos- подобен, и patos - болест). Интересно е да се отбележи, че още през IV век преди новата ера бащата на медицината – Хипократ е забелязал, че "нещата, които са причинили заболяването могат да го излекуват".  Водейки се от това схващане той лекувал с голям успех холера, използвайки безкрайно малки дози от растението бяла чемерика. В същото време, ако субстанции в измерими дози от това растение попаднат в човешкия организъм, те предизвикват симптоми, приличащи поразително на тези на холерата : разстройство, болки в корема, изпотяване, колапс и др... Нека дадем за пример и така познатия на всички ни обрив, дължащ се на ужилване от пчела. Лекарите – хомеопати използват пчелната отрова, но вече като хомеопатично лекарство, т. е. в безкрайно малки дози, за лечение именно на последствията, дължащи се на пчелното ужилване. Нещо повече, с хомеопатичното лекарство, получено от пчелна отрова, се повлияват и всякакви други обриви, имащи характеристиката на този, получен след пчелно ужилване : парещи, сърбящи и облекчаващи се от налагане със студено. Такива обриви могат да се получат като следствие, например, на алергия към храни, към медикаменти, към синтетични продукти и т. н. Освен с принципите на подобието и на безкрайно малките дози лекарите – хомеопати се съобразяват и с друг много важен принцип – принципът на индивидуалния подход към болния. Това означава, че не се лекува болестта, а болния след съобразяване с неговите индивидуални особености ( физически, психически и душевни ), а също и на базата на неговите болестни тенденции и предразположения. Днес, два века след публикуването от Ханеман на първите му научни трудове, хомеопатичният метод на лечение е уважаван в целия свят.

Хомеопатия се преподава в много от медицинските университети ( само във Франция те са осем ), а броят на лекарите, които я практикуват непрекъснато расте. Проучвания в областта на хомеопатията се публикуват в най-престижни медицински списания, а здравните каси в страни, като Франция, Германия, Великобритания и др, изплащат както хомеопатичния преглед, така и определен процент от назначените от лекаря хомеопатични медикаменти. Непрекъснато расте и доверието на хората към хомеопатичния начин на лечение, като във Франция, например, близо половината от пациентите прибягват редовно към хомеопатични медикаменти. Това е съвсем обяснимо, тъй като освен, че са високо ефективни, те не притежават никакви странични действия и противопоказания. Ето защо хомеопатията е предпочитан метод за лечение, както на бременни жени, на кърмачета и на деца, така и на възрастни и на болни с бъбречна и чернодробна недостатъчност, а също и на хора с алергии. Счита се, че докато алопатичните лекарства потискат болестта, хомеопатичните такива, представляват специфичен сигнал за стимулиране и отключване на потенциала, заложен във всеки организъм да се справи с възникнал в него болестен процес. Предимствата на хомеопатичното лечение са оценени отдавна от интелигентните хора, които държат да се лекуват по възможно най-безвредния за организма начин. Не случайно целият кралски двор във Великобритания предпочита този начин на лечение. Друг интересен факт е, че лекарят на френския национален отбор по футбол, станал световен и европейски шампион, е хомеопат, прилагащ широко хомеопатичните лекарства в областта на травматологията и спорта.
Хомеопатични лекарства могат и се произвеждат най – често под формата на свещички, гранули, глобули, капки и сиропи. Капките и сиропите обикновено са "резервирани" за по-ниските разреждания (най-често за десетични такива). В същото време най-разпространени по света са хомеопатичните лекарства под формата на гранули и дози глобули. Става въпрос за миниатюрни топченца, съставени от 85 % захароза, придаваща сладкия им вкус, и 15 % лактоза. По специална технология както повърхността, така и вътрешността им се импрегнират със съответната активна субстанция в съответното разреждане. Гранулите са по-големи от глобулите. Единичната доза от гранулите обикновено се равнява на 5 броя от тях, докато дозата глобули за еднократен прием се равнява приблизително на 200 броя от тях (около 1 грам). У нас единствено хомеопатичното лекарство "Осцилококцинум" се предлага под формата на флакони, съдържащи дози глобули (1 флакон съдържа 1 доза глобули). Една доза глобули се равнява приблизително на 10 гранули от съответното хомеопатично лекарство. За приготовлението на хомеопатичен медикамент, особено на такъв от растителен или животински произход, най-често се използва т.нар. "тинктура майка". Когато става въпрос за хомеопатично лекарство от растителен произход най - често се използват свежи растения или части от тях, като към една част от растението се добавят 99 части 70 %-ов алкохол и по този начин се получава тази "тинктура майка". Следва силно разтърсване (динамизиране ) в специален вибрационен апарат и така се получава първото стотно разреждане – 1 СН. Една част от това 1 СН разреждане се смесва в нов специално пригоден за целта съд с 99 части разтворител (както вече споменахме това е 70 %-ов алкохол) и след ново динамизиране във вибрационния апарат се получава 2 СН разреждане. По същия начин се стига до разреждане 9, 15 и 30 СН, които са официално регистрирани в България. Любопитно е да се отбележи, че в определени ситуации могат да се използват по-високи или пък по-ниски разреждания. Чести погрешни схващания, свързани с хомеопатичния метод на лечение:

- "Хомеопатията действа бавно". Това е често срещано мнение, което не винаги е вярно. При остри състояния, каквито са например, острата вирусна инфекция, възпалителен процес, невралгия, остра страхова или алергична реакция, хемороидна криза и др. с помощта на подходящо подбрани хомеопатични лекарства се постига изключително бърз лечебен резултат. Често в тези случаи хомеопатичните лекарства действат по-бързо от нехомеопатичните такива. Когато се касае, обаче, за хронично заболяване е необходимо повече време, за да има ефект от хомеопатичното лечение. Това време е необходимо, за да може организмът да задейства собствените защитни механизми, които са били потиснати или неефективни в продължение на години.

Хомеопатията представлява метод на лечение, който е абсолютно съвместим, ако това се налага, с всички други методи на лечение. Нещо повече, при сериозните хронични заболявания почти винаги хомеопатичните лекарства, поне в началото на хомеопатичната терапия, се съчетават с нехомеопатични медикаменти. Така например, при лекувани дълго време бронхиална астма или ревматоиден артрит с кортикоидни препарати, последните не може и не бива да се отменят изведнъж, когато започваме хомеопатично лечение. В тези случаи естествените защитни механизми на организма толкова дълго са били пренебрегвани и потискани, че е почти невъзможно с хомеопатични лекарства да се постигне ефект за 1-2 или 5 дни, например. Тогава единствено добрият лекар хомеопат може да прецени какви хомеопатични лекарства могат да бъдат назначени и как постепенно да бъдат спрени нехомеопатичните такива. В интерес на истината, в определени случаи, уврежданията на организма са толкова напреднали, че не бихме могли да разчитаме само на неговите възможности за саморегулация. В тези случаи с хомеопатичното лечение целим облекчаване на състоянието на пациента при постигане на възможно най-ниски дози от нехомеопатичните медикаменти, без да ги спираме напълно.

- "Хомеопатичните гранули не трябва да се пипат с ръце". В началото на развитието на хомеопатичния метод на лечение това е било вярно. Днес обаче за производство на хомеопатични лекарства под формата на гранули се използва специален метод, наречен двойна импрегнация. С негова помощ се постига импрегниране на активното вещество не само по повърхността на гранулите, но и в тяхната вътрешност. Ето защо мнението, че хомеопатичните гранули не трябва да се докосват с ръце е оправдано по-скоро поради чисто хигиенни, а не поради други причини.

С хомеопатично лечение се постигат много добри резултати, както при бебета и малки деца, така и при животни, при които самовнушението не играе никаква роля. Освен това през последните години се натрупаха и не малко клинични проучвания, които също показват обективно, че с хомеопатични лекарства се постигат добри резултати при редица заболявания. Съществуват и лабораторни изследвания, които доказват, че под въздействие на вещества в хомеопатични разреждания в тъканите и органите настъпват определени промени.

- "Хомеопатията като метод на лечение представлява клон на фитотерапията". Наистина, за изготвянето на повечето хомеопатични лекарства се използват лечебни растения, но принципът на действие и дозировките, които се използват в хомеопатията и фитотерапията са съвсем различни. Днес лекарите хомеопати разполагат с повече от 3 000 медикамента и повече от 1700 от тях имат растителна основа. Останалите се приготвят на базата на животински продукти, като и на такива с минерален произход. Противно на схващането, че хомеопатията представлява лечение с разредени отрови, съвсем малка е частта от хомеопатичните лекарства, които са изготвени от отрови с животински растителен или изкуствен произход.

- "Цифрите 5, 9, 15 или 30 СН, които се поставят след латинското наименование на съответното хомеопатично лекарство, не определят лечебното действие на медикамента и могат да бъдат взаимозаменяеми". Това схващане е абсолютно погрешно. Тези цифри показват степента на разреждане на съответната субстанция, от която е приготвено хомеопатичното лекарство, а много често неговото действие зависи именно от тази степен на разреждане. Така например, в ниски разреждания, каквито са 5 СН, определени хомеопатични медикаменти стимулират образуването на секрети, а във високи разреждания се ускорява пресушаването на тези секрети. В тези случаи лекарят подбира не само хомеопатичното лекарство, но и степента му на разреждане в зависимост от това какъв ефект желае да постигне. Понякога, когато хомеопатичното лекарство в съответно разреждане не може да бъде намерено в аптечната мрежа, по преценка на лекуващия лекар може да се използва близко до него разреждане, както е случаят с разрежданията в степен 15 и 30 СН ( в хомеопатията и двете разреждания се считат за високи ). Разреждането 9 СН е междинно между високите и ниски разреждания.

Единственото условие за лечението с хомеопатия е 20-30 минути преди и след приемането на хомеопатично лекарство, да не се приемат храни и течности и в момента на приема на такова лекарство да няма специфичен вкус в устата. Наистина, по-специфичен вкус в устата остава след пиенето на кафе, след изпушването на цигара, след смученето на бонбон или дъвченето на дъвка със съдържание на мента или след миенето на зъби с ментова паста, така че в тези случаи трябва да се съобразяваме кога точно приемаме хомеопатичното лекарство. Препоръчително е този прием да става чрез смучене на хомеопатичния медикамент под езика, тъй като тази област е богато кръвоснабдена и по този начин хомеопатичното лекарство попада директно в кръвообръщението. Ментата, а и други ароматни субстанции, както и цигарите и кафето, упражняват известно съдосвиващо действие върху артериите, а това може да доведе до забавена или нарушена резорбция на хомеопатичното лекарство.